Четири стълба на позитивно родителство - зачитане на детето като личност

Аз не отглеждам малка версия на себе си. Нито пък имам камък, който трябва да шлифовам до диамант. Аз отглеждам индивидуална личност със собствени разбирания, идеи, чувства, предпочитания и достойнство. Моята работа е да затичам потребностите на детето да бъде виждано, чувано и уважавано като личност!

Третият стълб от позитивното родителство засяга именно този аспект от не-лекото начинание да бъдеш родител. В миналото, за съжаление, детето не е било наблюдавано като равноправен член на семейството и обществото, но днес това разбиране се променя и все повече родители осъзнават колко е важно да приемат индивидуалността на детето.

Но какво значи да зачитаме детето като личност? Това е съвсем просто - да се отнасяме с детето като равноправно с нас.

Нека ви разкажа една история, която мисля дълбоко ще ви докосне и добре ще ви посочи с каква лекота, дори и в наши дни, хората игнорират личността на детето.

Преди няколко дни с мъжа ми отидохме на фризьор. Бях решила да направя драстична промяна с прическата си и затова помолих Еди да дойде с мен.

Влязохме заедно във фризьорския салон, поздравихме всички и фризьорката ми се обърна директно към Еди:

- Здравейте! С какво мога да Ви помогна?

- О, не на мен! Тя ще се подстригва. - отвърна Еди.

Фризьорката ме погледна, усмихна се и отново се обърна към Еди:

-Каква прическа ще иска дамата?

Леко смутена, реших да се намеся директно в разговора:

- Искам да отрежа косата си. Не искам вече дълга коса. Искам къса коса. - казах аз и седнах на фризьорския стол.

Без да каже и дума, фризьорката развърза опашката ми, среса косата и отбеляза до къде ще я отреже, отново обръщайки се към мъжа ми:

- Толкова достатъчно ли е?

Видимо раздразнен, Еди отвърна:

- Жена ми ще се подстригва, не аз. Попитайте нея дали така ѝ харесва.

- Толкова достатъчно ли е, госпожо? - обърна се тя този път към мен.

- Всъщност, не. Искам да е по-къса. Нека ми се вижда врата.

- Сигурен ли сте? - отново се обърна фризьорката към Еди.

В този момент чашата преля. Аз станах от стола и с директен тон заявих, че аз съм човек със свое мнение и аз съм тази, която ще подстригва косата си, а не мъжа ми. Редно е фризьорката да разговаря с мен, а не с него. Взех си чантата и с Еди си тръгнахме. *

Досадно нали! Какво неуважение и незачитане на моята индивидуалност! Все едно бях просто една кукла с коса, а не човек с мнение и желание. Е... сега прочетете отново историята и на мястото на мен - 27 годишна жена, сложете 2 годишно момиченце. Изведнъж историята придобива съсвем друг оттенък. Но защо? Защото дори и днес, хората не зачитаме децата като личности със свои желания, мисли, предпочитания и достойнство.

Да зачитаме детето като личност означава да отделяме време и внимание на неговите интереси, чувства, мечти, идеи и предпочитания. Понякога да зачитаме детето е простият факт да поиграем с него на игра, която го вълнува или да изслушаме историята, която е завладяла ума му в този момент.

Необходимо е родителят да изслушва своето дете, да се опитва да разбере неговата гледна точка и да му помага да изрази себе си. Когато родителят показва, че за него е важно да знае как в действителност се чувства детето и какво мисли, тогава то осъзнава, че е ценно такова, каквото е.

Приемането на детето като личност включва зачитане на неговите граници, както и даване на свобода да взема решения за себе си (съобразени с неговата възраст). Важно е родителят да се съобразява с мнението на детето и неговите потребностти при вземане на решение, които се отнасят до него самото или включват и него.

Ние например в нашето семейство винаги се съобразяваме с Алия. Ако искаме да отидем на кино без нея, винаги я питаме дали иска да отиде на гости на баба си. Ако отговорът е не - отлагаме киното за друг ден. Ако пък попаднем в ситуация, в която нямаме избор - Алия трябва да отиде на гости на баба си защото имаме неотложна работа, но тя не иска - тогава отново зачитаме детето и неговите желания, като валидираме чувствата му и му даваме резон защо действаме против нейните желания. Разгворът би протекъл така:

- Алия, трябва да отидеш днес в баба си. С баща ти имаме неотложна работа.

- Не, не искам.

- О, съжалявам да чуя това. Виждам, че би предпочела да прекараш деня с нас. Знаеш ли, аз също бих искала да отложа тази работа за друг ден? За съжаление не можем и ще трябва да останеш с баба днес. Може би би предпочела днес да прекараш деня с леля си? Какво ще кажеш - при кого избираш да отидеш?

Така зачитаме чувствата на детето, даваме му свобода да избере с кого да прекара деня, като същевременно даваме ясна инфорамция, че не можем да отложим ангажимента си. Детето чувства, че контролира ситуацията, но същевременно с това се съобразява с ангажиментите на своите родители.

А вие, мили родители? Зачитате ли детето като индивидуална личност? Кои са подходите, които прилагате, за да покажете на детето, че неговите чувства, индивидуалност и желания са важни за вас? Как показвате на детето, че го уважавате?

Другата седмица очаквайте и последната статия по темата за четирите стълба на позитивното родителство. Предишните две публикации може да прочетете тук:

Грижовно поведение

Осигуряване на структура, правила и насоки

Чао! И до нови срещи!

Нели

* тази история е измислена и е с илюстративна цел