Четири стълба на позитивно родителство - Осигуряване на струткура, правила и насоки

Здравейте, мили родители!

Днес най-накрая успявам намеря време, за да говорим отново за четирите стълба на позитивното родителство (осъзнато родителство / привързано родителство). Днес разглеждаме втория стълб на позитивно родителство и темата е осигуряване на структура, правила и насоки.

В предишната публикация може да откриете информация за първия стълб на позитивно родителство.

1. Грижовно поведение - цък! 2. Осигуряване на струткура, правила и насоки 3. Уважаване на детето като личност и зачитане на неговата индивидуалност. 4. Даване на свобода на детето да изрази себе си и да създава Често се случва позитивното родителство да се бърка с отстъпчивост, разглезване и задоволяване на всички желания на детето. Но това съвсем не е така. В концепцията за осъзнато и позитивно родителство се обръща специално внимание на нормите и ръководството в детското ежедневие, тъй като те отговарят на неговите потребностти от сигурност, предвидимост и компетентност. Нормите се отнасят до пространството, времето и поведението на детето. Пространство: За децата (пък и за нас възрастните) е важно да растат в безопасна среда както в техния дом, така и извън него. Като техни родители наша роля е да им осигурим (до колкото е възможно) среда, в която свободно да играят и изразяват себе си. В дома това може да бъде прострнство където детето може да играе без постоянно да чува "не". А когато излезем навън подобно безопасно пространсто за игра е детска площадка или парка. Наша грижа е да създадем безопасна среда и ясно да заявим нейните граници пред детето.

Създаването у дома на безопасна среда за игра - било то кът от някоя стая или собствена стая, ще позволи на детето свободно да се движи и да изразява себе си в нея. Важно е детето да знае границите на тази среда - например детето може да играе, да скача, да бяга и прочие в границите на своята стая. Или има право да разпилява играчките си, да лежи по пода и да си строи крепост от възглавници само в рамките на обособения за игра кът, който е обозначен с границите на килимче например. Поставянето на ясна граница ще даде сигурност на детето, а за родителя ще бъде улеснение, тъй като няма да се налага постоянно да казва "не" и да регулира поведението на детето.

Навън безопасна среда за игра са най-често детската площадка или парка. Границите при тези също трябва да бъдат ясно заявени. Например на детската площадка границата е оградата, а в парка границата са алеите за пешеходци и полянките.

Понякога родителите трябва да поставяме допълнителни ограничения в името на безопасността на своите деца - например да не бъркат в контактите или да не минават покрай люлките когато други деца се люлеят. Децата трябва да са наясно с тези ограничения, но ако са твърде малки, за да запомнят и спазват правилото, то ние регулираме тяхното поведение.

В някои случаи се налага да регулираме поведението на децата си, противно на техните желания - например родителите ограничаваме детето да не играе на улицата, дори и това да предизвиква недоволство у него. Поставяме границата и се грижим за неговата безопасност. Хубаво е когато правило се противопоставя на желанието на детето, да бъдат валидирани неговите чувства и да бъде обяснено защо има такова правило. Време: Нормите за времето и дейностите предполагат примерен (но не строг) всекидневен график с разпределението на времето и видовете семейни дейности. Рутината и предвидимостта дават чувство за сигурност на малките деца (пък и на нас възрастните, мен ако питате). Същевременно е важно да бъдем гъвкави, така че да се адаптираме към настоящите нужди на детето. Колкото по-голямо става детето, толкова повече трябва да съобразяваме графика му с неговите желания.

Пример: Детето днес спи до по-късно от обикновеното и времето за неговата закуска наближава. Не будим детето, за да закусва защото явно на днешния ден то има нужда от повече сън.

Хубаво е детето да е наясно с графика и ако следат някакви промени в него, то да бъде информирано и подготвено за тях. Една голяма промяна, през която минават повечето малки деца е тръгването на ясла/детска градина/училище. През периода на адаптация силно се изразяват потребностите на детето от рутина и предвидимост в ежедневието. Децата често през първите дни подхождат плахо и се бунтуват срещу промяната именно защото ритъма на тяхното ежендевие се е променил и предвидимостта, осигуряваща им спокойствие, вече я няма. Тази ситуация (тръгване на ясла/градина/училище) е чудесен пример за ситуация, в която е важно предварително да подготвим детето за промяната, която следва да настъпи. Това ще му даде информация за неговото ежедневие, известна доза предсказуемост на събитията и съответното спокойствие.

Приемливо и неприемливо поведение: нормите и границите се отнасят и до поведението на детето. Точно това е и регулацията, която най-силно вълнува повечето родители. Дисциплина е гръцка дума, която в наши дни често се разбира като наказания, поправяне на поведение, смъмряне и прочие. Но disciplina означава знание, уча, тренирам. Наша роля като родители е да научим своите деца какво е приемливо и неприемливо повдение чрез изразяване на нашите очаквания и обеснение на изискванията ни към тях. Товa предоставя възможност на детето да се научи само да регулира своето поведение.

Освен с думи, родителите посочваме какво е поведението, което очакваме, чрез нашия собствен пример. От нас децата се учат и развиват своите морални ценности, усвояват умения за разрешаване на конфликти и просоциално поведение. За да помогнем на децата да учат, родителите трябва да обясняваме какво е и какво не е приемливо по отношение на тяхното поведение. Редно е да отчетем мнението на детето и да даваме смислени обяснения, без да налагаме физически или псикхически натиск или наказания върху детето.

Коригирането на поведението на децата трябва да се случва редом със зачитане на техните потребности и желания. Например аз когато бях малка изпитвах вътрешна потребност да говоря на висок тон и дори да викам. Разбира се, подобно поведение не би било подходящо на обществени места. Моята майка беше поставила ясна граница къде може и къде не може да викам - тя регулираше поведението ми, като редом с това зачиташе моята потребност силно да изразявам себе си. Правилото беше, че имам мога да викам само когато отидем на гости на вилата на баба. Тя живее близо до града, но в съседство няма други домове и хора, а пред къщата й има голяма поляна. Когато бях дете, чаках с нетърпение да отидем там и още щом застанех пред портата, вместо да натисна звънеца с цяло гърло виках "бабооооооо", задоволявайки своята нужда да си повикам на воля!

А на снимката по-долу ви представям Алия и нейната потребност да се въргаля в прахта! 😂

Това беше всичко от мен за днес, мили родители!

Очаквайте скоро част трета, в която ще разгледаме темата "Уважаване на детето като личност и зачитане на неговата индивидуалност".

Чао! И до нови срещи.

Нели