Началото на една нова ера!

Комшийката ми има малко детенце на 2 години, което спи много малко, постоянно тества границите ѝ, често се разболява и т.н. Все нормални, типични неща от ежедневието на една майка с 2-годишно дете.

Миналия ден същата тази комшийка ме покани на разходка и ме помоли за съвет. За да ѝ дам такъв, трябваше да се върна в спомените си, когато Алия и Максим са били на 2 години, когато аз самата съм преминавала през тези трудни, изтощителни периоди. И го направих. Но вечерта, когато се прибрах от тази разходка, потънах в мислите си и най-сетне си дадох сметка за нещо, което знаех от много време, просто не исках да си призная ... 🤐

Позволила съм си да се превърна в някой, който не искам да бъда. Станала съм изнервена, нетърпелива, мързелива...

През последните няколко месеца, може би дори година, живея "по течението". Животът е труден. Съпругът ми направи неочакван завой в кариерното си развитие и това внесе промени в цялото семейство. Наложи се той да замине за половин година, през която аз сама трябваше да жонглирам с родителство, домакинство и работа. Беше трудно. И точно защото ми беше трудно, имах перфектното оправдание защо съм изнервена, изтощена, не ми се

занимава, не мога и не искам да правя нищо.

И преди да започнете да ме оправдавате, искам да кажа, че аз истински вярвам, че човек не може да променя обстоятелствата, но може да избира как да реагира на тях. Аз бях избрала пътя с най-малкото съпротивление.

Но човек не расте по лекия път. Променяме се към по-добро тогава, когато срещаме трудности и избираме именно в трудностите да растем.

И в този ред на мисли, аз все пак ще порасна от тези трудности – може да не съм го направила, докато преминавах през долината, но сега, когато съм отново на равно поле, избирам да науча уроците.

Затова е време да сложа край на този период и отново да запретна ръкави за тежката работа! Знам, че в наше време е типично да търсим бавен и спокоен живот, но е много важно да си дадем сметка, че бавният и спокоен живот няма нищо общо с мързеливия живот, без стремежи и без трудности.

Ето върху кои области смятам да работя оттук насетне:

1. Родителство - това е приоритет номер едно за мен!

Преди години, когато Алия се роди, си дадох сметка, че искам да бъда родител за пример. Леле, как звучи само - много високопарно, нали! Но истината е, че аз наистина исках да съм родител за пример - не, за да мога да се изтупам и да кажа "Вижте ме, аз съм по-добра от вас!", а защото исках да дам най-най-най-доброто на дъщеря си. В стремежа си да стана тази майка изчетох редица книги, посещавах курсове, участвах в беседи и всеки ден полагах усилия да бъда една крачка по-близо до онзи образ, който бях изградила в главата си. Това ми даде тласък да променя много неща: бях станала търпелива, разбираща, игрива, дори промених начина, по който говоря. Това работеше както за детето ни, така и за мен - изграждах здрави взаимоотношения с малкото човече, чувствах се уверена и способна, а това оказваше влияние върху цялостната ни семейна динамика. Нали знаете: щастлива жена, щастлив дом.

"Свързани" от Цвети Христанова е първата книга, с която започвам.

Към днешна дата, за съжаление, не правя нито едно от тези неща. Не проявявам търпение, не ми се играе, не съм толкова осторожна в думите си... Това рефлектира върху взаимоотношенията с децата, върху семейния ритъм, върху моето самочувствие и увереност.

Как ще го променя?

Залагам си цел да прочитам поне по 10 страници на ден от книгите за родителство, които имам. Това ще ми върне перспективата на осъзнат родител, ще ми помогне отново да перифразирам онова, което искам да кажа по мил и любящ начин, ще ми даде идеи как да се справям в трудни ситуации.

Щом имам време да гледам клипчета в Инстаграм, значи имам време и да чета!

2. Домакинство

Вероятно знаете, че от близо 2 години се гласим да се преместим в новия ни дом и все нещо става... Работа, финанси, семейни сътресения - всичко това оказва влияние върху процеса. А и нека не забравяме, че аз може и да съм инфлуенсър, но живея съвсем нормален живот и върху мен не валят пачки - та съвсем естествено ремонтът на къщата не става за една нощ. Както и да е... Защо ви го казвам това? Ами защото покрай очакването да се преместим в новия дом, животът в апартамента ни сякаш стои на полусъединител. Не разчиствам гардеробите, защото нали и без това като се местим ще трябва да ги разчистя. Не слагам декорации, защото нали и без това като отидем в новия дом, ще имаме много повече пространство да декорираме и по-добре просто да изчакам дотогава. Не си купувам нищо за дома, защото нали и без това ще се местим и тия неща не знам дали ще ми служат и там. Но тази нагласа понякога ме кара да гледам на апартамента като на някакво временно положение. А това, повярвайте ми, е предпоставка да не създавам уют у дома.

Как ще го променя?

Първата стъпка ще е да направя едно сериозно разтребване! Всичко ненужно си отива. Сменям мисленето от "нали като се местим, ще го направя" на "правя го сега, за да ми е по-лесно когато се местим"! А щом освободя пространството, ще мога да предприема и следващата крачка - внасяне на нов уют у дома. Но едно по едно. Засега ще се съсредоточа само върху разтребването.

3. Хранене и здравословен начин на живот.

По тази точка съм щастлива да докладвам, че промяната вече се случва. По време на месец Рамазан реших да направя пости. 23 дни спазвах сух пост от изгрев до залез слънце. Има много писано по темата, ако ви е любопитно и аз мога да

разкажа. Но накратно – сухият пост е най-лечебната форма на постене. При мен резултатът беше феноменален! На първо място се чувствах много силна, енергизирана. След това имаше промени върху тялото ми - цикълът ми се регулира и успях да сваля 7 килограма. Точно тези 7 килограма бяха първата ударна мотивация, от която се нуждаех. Сега продължавам да се храня в калориен дефицит и да се движа много! Промяната искам да внеса в чиниите на цялото ми семейство. Искам да започна да готвя по-разнообразна храна, а пролетното време е идеалният момент за това.

Как ще го направя?

Ще експериментирам с нови и разнообразни рецепти. Тъй като Еди е много чувствителен по отношение на храната, която сервирам на семейната трапеза, смятам редовно у дома да има традиционно ястие, а в допълнение към него - нещо ново, което да опитаме да вкараме в диетата си. Ето например днес съм сготвила традиционна яхния от леща, но направих и кюфтенца от киноа и спанак - за да опитаме да ядем и нещо различно.

И дотук спирам - смятам, че 3 цели засега са достатъчни! Нека бъдем реалисти - тази промяна няма да се случи с щракване на пръсти. Ще се иска сериозна работа и отдаденост, но аз съм готова да положа усилията! Готова съм и искам да се трудя за нашето по-добро бъдеще. На цялото ми семейство. ♡

Чао, прекрасни!

И до нови срещи!

Нели 💋