Подготовка за естествено раждане

След като ви разказах моята история за позитивно VBAC раждане, дойде време да ви кажа и как се подготвих за него. Раждането е естествен процес и по принцип би трябвало да се случва "натурално", без особена подготовка. Но модерното ни ежедневие доста ни е отдалечило от естествения човешки начин на живот. Днес живеем много по-уседнало, храним се неправилно, подложени сме на много стрес, страдаме от замърсяването на околната среда и още много други фактори. Всичко това може да повлияе негативно на раждането, затова в наши дни раждането изисква подготовка.

Споделям информацията така както бих я разказала на приятелка и имайте предвид, че аз не съм медицинско лице. Преди да прилагате което и да било от описаните по-долу неща преценете здравословното си състояние и вашата бременност. При колебания се консултирайте с акушерката си или доктора, следящ бремеността. Моята бременност протече без никакви усложнения.

Първо и най-важно нещо е да приемете, че бременността не е болестно състояние. Дори напротив - в този период тялото цъфти и създава живот.

Бъдете позитивно настроени за своята бременност. През първия триместър когато е по-вероятно да повръщате, да се чувствате отпаднало, заспало и не толкова комфортно, може и да ви е трудно да останете позитивни. Но помнете, че и това ще мине.

Използвайте тези 9 месеца, за да се информирате, да изчистите своите страхове и притеснения свързани с раждането.

Най-добрия ресурс, който аз открих е канала на Bridget Teyler във Youtube. Тя е birth doula и е просто невероятна. Хвърля светлина върху всички тъмни кътчета на бременността и раждането. Препоръчвам я с две ръце. По-долу ще откриете и playlist с видеа, които аз намирам за най-полезни.

Обърнете внимание на храненето - запомнете, че бременността не е период да се храните като за двама.

С първата си бременност изобщо не се съобразявах как се храня. Голяма грешка от моя страна. Бях решила, че това е периода да си похапна от всичко и по много. Нали "сега ми се е паднало". Да, ама резултата беше +26 килограма,бях вечно подута и оттекла, крайниците ми изтръпваха и изобщо бях станала много тромава. А раждането е както ментално, така и физическо предизвикателство. Поддържането на тялото в добра форма улеснява раждането.

Тези 26кг, които бях качила така и не успях да смъкна изцяло. Извлякох си извод, че не е добре да се храня така безразборно. Чипсовете и другите вредни храни не носят ползи нито за мен, нито за плода. Затова с втората бременност много внимавах и се ограничавах какво ям. Не ме разбирайте погрешно - не съм стояла гладна, но наблягах на зеленчуците и плодовете. Почти не се хранех с месо - не, че съм вегетарианка, но такива бяха вкусовите ми предпочитания в този период.

Пиех много вода - поне по 2,5л на ден, което пък помогна да не ми оттичат толкова краката и ръцете.Освен това когато сме дехидратирани тялото изпраща грешни сигнали за глад. Поддържайки се хидратирана, аз си помагах да избягвам безразборното хранене. Вярно, че ходех доста често до тоалетната, но за 9 месеца се свиква, че частично живееш там. 😃

Движението му е майката. 😅 С тодлър на три години, дали да се движа или не не беше въпрос на избор. Алия си искаше нейното, а аз исках да й го дам. Затова не се лишавах от дълги разходки, игри и забавления. Разбира се, стараех се да не я вдигам твърде често и да не бягам, освен ако не е крайно наложително.

Правилното дишане по време на контракциите и етапа на изгонване на плода са от съществено значение. Но малко от нас дишат правилно. Включително и моя милост. Затова всеки ден отделях по няколко минути да дишам релаксиращо - дълбоко вдишване през носа, докато броя до 4 и бавно издишване през устата, боейки до 8. В плейлиста по-долу има нагледно видео (отново на Bridget Teyler). От това видео ще научите и за дишането по време на напъните. J-breathing. Вероятно е доста полезно, но аз не успях да се фокусирам и пробвам по време на моето раждане.

Гимнастика - както вече споменах, движението е изключително важно по време на бременността. За да се поддържам във форма, аз правех гимнастика за бременни. Един път в седмицата с група, и 3-4 пъти у дома сама. Упражненията бяха съвсем елементарни - дълбоки клекове, вдигане на гирички по 2кг, кръгови движения върху топката и прочие. Много полезни (дори и по време на самото раждане ги правех) бяха отново упражненията с топка, които научих от Bridget Teyler. Пак ще ги откриете в playlist-а по-долу.

Накланяне напред - през цялата бременност релегиозно следях да съм винаги наклонена напред когато съм седнала/легнала. Често бременните жени извиваме гръб и изпъчваме корем напред. Това създава пространство в корема за бебето, така че то да застане с гръб към гърба на майката. Това обаче не е оптимална родова позиция. А бебетата застават в поза, която има най-малко ограничения от тялото на майката. Когато майката често се навежда напред, тя създава пространство за бебето да застане с гръб към стената на нейният корем, което е оптимална родова позиция. Затова винаги когато седях на стол обръщах стола с облегалката пред мен и се подпирах на нея. Или ако имаше маса пред мен отдалечавах стола и отново се подпирах на масата, за да може корема ми свободно да падне напред. Когато гледах телевизия на дивана заставах в поза на четири крака и гушвах възглваница пред мен, за да се отпусна. И основното, което правех при всяка възможност стоях на топката вместо на стол/диван. Топката е супер уред, чрез който да се отворят бедрата. да се разтегнеш, да се движиш и да не се изгърбваш докато седиш седнала.

Докато през първите 7-8 месеца подготовката за раждането е по-скоро ментална и може би малко пасивна, то след 34-та седмица нещата стават по-сериозни, С наближаването на термина е време да влезем в активната подготовка.

Първото нещо, с което започнах аз е консумацията на фурми. Някои проучвания твърдят, че консумацията на 4-5 фурми (натурални, без добавена захар) могат да подготвят шийката за раждането. Статистиката сочи, че жените, които ядат фурми след 36-та седмица от бременността е по-вероятно да влязат в спонтанна родова дейност, без да имат нужда от медикаменти за предизвикване или поддържане на родовата дейност.

След 36-та седмица започнах редовно да правя Forward Leaning Inversion, за да помогна на бебето да се нагласи в оптимална позиция. Идеята е, че когато се обърнем с главата на долу и освободим част от тежестта върху таза, бебето може да се завърти в по-добра позиция за раждане. Отново видео за упражнението в playlist-а.

В същата седмица започнах и приема на чай от листата на малина. Билката помага за тонизиране на мускулите на матката. Повлиява добре родовата дейност като регулира контракциите и съкращава времето на разкритие. За съкратеното време не мога да коментирам, но контракциите при мен бяха изключително регулярни - на 3м през цялата родова дейност.

Отново от 36-та седмица започнах масажи на перинеума с кокосово масло. Един път на ден, обикновено след баня. Не е много приятно и е доста трудно с голям корем, обаче според мен е мнооого важно и наистина има ефект. Аз родих сина си (4050гр) без нито едно разкъсване и вярвам, че до голяма степен именно масажите спомогнаха за това.

По препоръка от акушерката слагах и Цикатридина вагинални овули, които на практика са хиалуронова киселина. Целта е да се хидратират и омекотят тъканите, за да се минимализира шанса от разкъсване. Слагах овулите 2 седмици, като през първата седмица слагах всеки ден, а втората седмица - през ден.

Хипнобъртинг - използвах визуализации и медитация, за да си представя бъдещото раждане, да се свържа с бебето в мен и да подготвя съзнанието си за предстоящото. По време на медитациите отново тренирах дишането си.

По време на самото раждане:

1. Стоях на 4-тири крака с опора върху топката - отново, за да дам пространство на бебето да се намести оптимално в таза

2. Лежах настрани с възглавници между глезените. Когато коленете са събрани, таза се отваря.

3. Правех леки подскоци и кръгови движения върху топката.

4. Вдишвах етерично масло от Салвия - счита се, че това масло предизвиква и регулира контракциите.

4. Взимах си топли душове, за да облекча болката.

5. Не спирах да се движа и леко танцувах (полюшквах се) .

6. Стисках гребен в ръката си, със зъбците на гребена сочещи към пръстите ми - казват, че облекчава болката. Аз го опитах 2-3 пъти, но не ми беше особено полезно.

Най-силното обезболяващо беше да се отдам на всяка контракция. Не се противях, а се отпусках. По време на вълната си повтарях, че тази конктрация и тези усещания ме доближават до срещата с моето дете. Знаех, че благодарение на болката, тялото ми се подготвя, за да родя. И знаех, че без тази болка ражаднето няма да прогресира. Така с всеки изминал сантиметър, все повече и повече очаквах контракциите, вместо да се опитвам да избягам от тях. Всъщност си спомням добре как към 3-тия сантиметър бях у дома и се паникьосах. Имаше може би около 30-минутен интервал, в който бях уплашена и болката в тялото ми беше много осезаема. Беше по-болезнено, отколкото го усещах при 9 см разкритие. Щом успях да се овладея и да се отпусна, болката отшумя и стана съвсем поносима.

Към всяка бременна жена, четяща този текст:

Знам, че ще се справиш! Дълбоко в себе си и ти го знаеш. Отпусни се, поеми си дъх и се наслади на момента. Скоро ще срещнеш своето бебе. Скоро ще държиш любовта в ръцете си. Ти си създала това дете. То е твоя плът и кръв. И ти си способна да го родиш!

Playlist с полезна информация:

Линк към същия плейлист в YT: цък

Поздрави!

И до нови срещи!

Нели