Бързаш ли за някъде? Спри да прочетеш този текст.

Живеем в динамичен свят където всичко се случва толкова бързо - само с един клик имаме достъп до безкрайна библиотека от книги, за секунди правим банкови транзакции до другия край на света, отнема ни две минути да поръчаме храна и да осигурим вечерята вкъщи, за 15 минути можем да напзаруваме плодове и зеленчуци от всички краища на света, а в Германия за 1 час изминават 300 км със скоростен влак.

Освен че всичко е толкова бързо и на една ръка разстояние, в 21-ви век сякаш всичко е възможно. Разстоянието вече не значи нищо - имаме си интернет, който ни свързва с всички краища на света. А английският език до толкова се е разпространил, че дори и езиковата бариера не може да ни попречи да си взаимодействаме с хора от цял свят.

Какво лошо има в това, ще кажете? О, няма! Негативен е начина, по който ние се възползваме от всичко, което ни предлага 21 век. Имайки възможността да бъдем където си поискаме, когато си поискаме и да правим каквото си поискаме, ние сякаш се чувстваме длъжни вечно да правим нещо. Забравили сме да се наслаждаваме на това, което е тук и сега, търсейки постоянна необходимост от заетост.

Да си зает се е превърнало в някакво мерило на продуктивността, мерило на нашата значимост дори. Заети сме на работа, заети сме и след работа. Всъщност толкова много сме свикнали да сме заети, че дори и когато по време на кафе приятел отиде до тоалетната ние веднага намираме с какво да се ангажираме (да, точно за телефоните говоря). Всички го правим - пием си кафето спокойно, говорим си и нашата компания става и отива до тоалетната, а ние вадим телефона, просто за да "проверим" нещо. Дали ще е социалните медии или бизнес имейла, няма значение. Важното е да сме заети. Защото повечето от нас (the millennials), за съжаление, просто не умеят да седят и да не правят нищо.

А забелязвали ли сте какво пише в обявите за работа? "Търсим млад мотивиран човек, който умее да работи под напрежение и да се фокусира върху няколко задачи едновременно" (или както е модерно - да мултитасква 😒). Никой обаче не търси млад спокоен човек, който умее да бъде в настоящия момент и спокойно си върши работата. Защо? Защото да мултитаскваш, да си работоспособен във всякакви ситуации, с други думи да работиш под напрежение, се наблюдава като положителна черта. Хората сме сметнали, че е хубаво да сме като роботи - вършим си работата без значение от външните фактори и вътрешните ни емоции. Всъщност емоциите ни не само са без значение, те са абсолютно заличени защото работата "под напрежение" просто не позволява да си емоционален.

А съм сигурна, че повечето от вас, когато прочетохте "търсим си млад спокоен човек, който умее да бъде в настоящия момент и спокойно си върши работата" веднага си казахте - "Е, как ще напиша такова нещо?! Нали ще ми цъфнат разни мързеливци на интервюто?!" Но защо?! Защото да си спокоен и неангажиран за нас граничи с мързел. Защото когато сме просто тук и сега, когато си стоим и не сме заети с нищо, ние се чувстваме непродуктивни и дори виновни, че си пилеем времето в нищо правене, вместо да свършим някоя задача. И това е влязло толкова надълбоко в нашето битие, че го прилагаме във всяка една сфера, Не само в служебния си живот.

От опита си на майка знам, че съвета да си почиваш докато бебето спи, се гледа общо взето с насмешка и досада. "Как така ще спя докато бебето спи?! Имам толкова работа за вършене!". И без значение колко сме уморени, колко голяма нужда имаме от този сън, майките решаваме, че съня и здравето ни не са толкова важни колкото това да сме заети с готвене, пране, чистене или някаква друга работа!

Мога да продължа още дълго с примерите, но мисля няма нужда от това. Надявам се, че четейки тази статия, вие сами осъзнавате в колко много ежедневни ситуации сме заети. Ще направя обаче едно лирическо отклонение и ще ви споделя една мисъл, която прекоси моят ум докато пишех този текст...

Постоянната ни заетост и бързината, с която искаме да се случва всичко ни е направило изключително нетърпеливи. Често си мисля за професиите с ръчен труд - грънчарство, строителство, дърворезба, шивачество, гайтанджийство, земеделие и прочие. Чудя се защо тези професии стават все по-непопулярни за младите хора и лека-полека изчезват. До сега смятах, че основната причина за това е мнението, което обществото създава за тези професии - разбирането, че за да си успешен, трябва да носиш костюм и да работиш в лъскав офис, а не да полагаш физически труд. Сега обаче пишейки тази статия, осъзнавам, че ние младите хора не избираме тези професии просто защото те изискват търпение. А ние просто не умеем да сме търпеливи. Ние искаме всичко тук и сега! Ние не умеем търпеливо да чакаме глината да се изпече или семето да почине под снега. Ние искаме да сме ангажирани постоянно, вечно да се случва нещо и затова не избираме тези професии. Не че професиите не са достойни. По-скоро ние не сме достойни за тях...

И така, мили мой, бързам вече да свърша с този текст, че най-вероятно си имате и друга работа за вършене. Няма да ви говоря за всички негативи, който възхваляването на заетостта носи след себе си. Мисля, че сами се досещате за тях. А най-вероятно ги усещате и на собствените си плещи.

Вместо това обаче ще ви предизвикам да направите нещо! И внимавайте - това предизвикателство е адски трудно. Предизиквам ви днес да седнете на някоя пейка и 3 минути да седите и да не правите нищо. Само три минути, толкова искам, но откровенно се съмнявам, че ще се справите. Аз самата трудно изкарвам толкова време в нищо-правене. 😕

Чао и до нови срещи!

Нели