Какво е устойчива мода?

В своя канал често говоря за бързата мода и последиците от нея. Съветвам ви да проучвате произхода на дрехите си и да избирате "устойчиви" брандове пред "бързи" такива. Но до сега не съм дефинирала какво точно означава устойчива мода. И има конкретна причина за това.

Думата "устойчивост" в модната индустрия е същата като думата "натурален" в козметичната индустрия. Не означава абсолютно нищо! Чисто юридически нито една организация или правителство не е дефинирала "устойчив", така че тази дума може да бъде използвана без продукта да отговаря на каквито и да било критерии.

Ти решаваш!

Така решението какво точно означава устойчив остава в ръцете на производителя и потребителя. Всеки потребител има свободата да избира какви са устойчивите практики, значими за него и да ги търси в желаните продукти/бизнеси. А бизнесите да се стараят да покриват тези изисквания. Все пак предлагането се формира от търсенето и затова винаги ви казвам, че с парите си гласувате за практиките, който да прилагат бизнесите.

Как аз дефинирам устойчивостта?

За мен един продукт може да се нарече устойчив, ако той е бил произведен с мисъл към природата и обществото. Идеалният устойчив продукт би бил произведен на територията на България, със суровини от местно ниво. Продукт с производствен процес, който компенсира въглеродните емисии; с отношение към работниците по цялата линия (от производството до управата). Продукт направен качествено, който би издържал теста на времето. Бизнесът произвеждащ продукта би стимулирал осъзнатият избор, вместо свръхконсуматорството. Прозрачен бизнес, с почтени практики.

Така дефинирана, идеалната "устойчива" тениска би била произведена в България.

Oт лен (или друга естествена материя - тук нещата варират според личните предпочитания), който се отглежда на територията на България. Земеделците, отглеждащи материята (лен, памук, коноп, вълна и др.) биха работили срещу достойно трудово възнаграждение. А практиките им не биха включвали излишно обработване на културите с токсични химикали. От своя страна шивашката фирма би заплащала достойно възнаграждение на своите работници, би им осигурявала безопасни условия на труд, нормално часово време и в никакъв случай не би експлоатирала труда на деца. Тениската би била предлагана на пазара, придружена от информация къде и как е произедена. Нова колекция би била предлагана веднъж в сезона, а количеството произедени дрехи би било съобразено с реалното търсене, а не свръхпроизводство. Непродадените дрехи биха били продавани с големи намаления, за да се сведе до минимум шанса дреите да се превърнат в отпадък. При продажбата, дрехата би идвала в опаковка от естествен материал, само колкото е необходимо (а не кутия с размер А4, в която има чифт чорапи). Фирмата би използвала ядрена енергия или по-реалистично, би компенсирала своят въглероден отпечатък.

За жалост, идеалната "устойчива тениска" я няма в България (или поне аз не съм я намерила). А ако я има, то тя би струвала много повече, отколкото средостатистическия българин би могъл да си позволи.

Компромиси.

Затова понякога се налага да правим компромис. Например тениската да е произведена от конвенционален памук, вместо органичен такъв. Произовдителя да не притежава OekoTex сертификат или дрехата да е произведена извън страната. За мен лично компромис с етиката не е вариант. Вярвам. че ако една компания третира добре служителите си, то е много по-вероятно да се отнася и с мисъл към природата, пък дори и да няма сертификат за това. Но е твърде вероятно, ако една фирма третира зле служителите си, още по-малко да й пука за околната среда.

Осъзнатият избор.

Не на последно място "устойчивостта" се дефинира от нашият осъзнат избор. Изключително важно е потребителите да консумираме толкова, колкото ни е необходимо. Няма значение колко етично, устойчиво, еко или био е произведен един продукт, ако ние си го купуваме не от необходимост, а от безпочвено желание. Тоест дори и да си купиш иделаната "устойчива тениска", ако не я носиш или ако я носиш два пъти и я изхвърлиш всички усилия на производителя отиват на кино.

Ето така изглежда устойчивостта, пречупена през моята лична призма. А ти как дефинираш "устойчив"? Смяташ ли, че съм пропуснала нещо важно? Или пък изискванията ми са твърде високи? Сподели ми в коментар.

Чао! И до нови срещи!

Нели